Къщата на „Козият Рог“

В село Косово ,източно от град Рила се намира къщата в която е заснет емблематичният за България филм – “ Козият рог“
Къщата стои непокътната от преди 30 години , като за нея се грижат стопани , които само я освежават и почистват.

Гробът на Иван Рилски

Иван Рилски  е бил отшелник и се е отцепил да живее сам в планината в една къщурка, за да може да изкупи греховете си. Зад къщичката се крие пещера, на входа на която има икона на Иван Рилски, поставена на камъните, между които пък имаше листчета. Листчетата бяха с пожелания на разни хора. Пожеланията се пишат на лисчетата и се пъхат между камъните. Интересно. Влезнахме в пещерата, в която за да се влезе трябва да се наведе човек все едно бере гъби. А вътре беше пълен мрак и почти нищо не се виждаше. Единствената светлина вътре, идваше от свещичките, които бяха запалени около иконата на Иван Рилски. Оказа се, че от тази пещера се излизало само от една дупка. Не можело от там, откъдето си влезнал. Обаче дупката е заешка. Някой с повече килца едва ли би минал от там. А бабичките споделят легендата, че който не можело да мине от там, значи е грешник. Еми аз минах без проблем, трябваше само да си махна раницата от гърба. Може би не съм грешник?!?! Бабини девитини!

Стобските пирамиди

Стобските пирамиди
Намират се в околностите на село Стоб, което е разположено на около 5 километра източно от град Рила и на около 15 километра северно от Благоевград (по пътя за град Рила и Рилския манастир). Интересните скални образувания, които приличат на пирамиди, са оформени в ръждивочервеникави седиментни и повечвто от тях са покрити със скални блокове.
Близо до село Стоб, в западния дял на Рила планина се намират Стобските пирамиди. Те се намират от двете страни на Кулския рид. Средната височина на Стобските пирамиди е между 6 и 10 метра, а някои достигат до 10-12 метра. Повечето са пирамидални или конусовидни и завършват с каменна „шапка“, която им придава формата на гъби. Основите им са широки и често са вплетени едни в други.

На северния склон на рида, на който са разположени Стобските пирамиди те са по-добре изразени и открояващи се, тъй като са значително по-малко. Най-много са пирамидите, които се намират на южния склон на рида. Тук пирамидите са по-големи и по-сгъстени. Цветът на скалите варира между жълто и кафяво.

Рилски манастир

Рилският манастир
Включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта на 28 място. Той е най-величественият манастирски комплекс у нас. Архитектурното и художественото великолепие му отреждат това достойно място в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО , в който е включен през 1983 година. Манастирът е разположен на около 19 километра от град Рила, на около 40 километра от Благоевград, на 44 километра от Дупница и на около 120 километра от София. Основан е през десети век. За негов основател се смята видният български отшелник и лечител, покровителят на българския народ св. Иван Рилски. Той заедно със своите ученици и сподвижници създава монашеско общежитие, което е ядрото на Рилския манастир. Този комплекс е преживял какво ли не. Реставриран е няколко пъти тъй като е опожаряван и изоставян. Изграден е от гладки каменни зидове. Отвън изглежда непристъпен, но отвътре е приветлив, раздвижен и оживен от множество стълбища, аркади, чардаци.

7те Рилски езера – номер 29

Рилските езера са част от 100 Национални Туристически Обекта .

„Опознай България – 100 национални туристически обекта“ е българско национално туристическо движение, създадено през 1966г.

Целта на движението е да насърчи туристите да се запознаят с някои от най-значимите туристически обекти в България. Сред обектите на движението са културни, исторически, географски, археологически, архитектурни паметници със световно, национално и регионално значение. Те включват най-забележителните природни феномени в страната, исторически местности, архитектурни резервати, храмове и манастири, най-високите планински върхове, даващи цялостна картина на богатото културно-историческо и приридно наследство по българските земи от дълбока древност до наши дни.

29. Хижа Скакавица и Седемте Рилски езера

Адрес: Хижа „Скакавица“ ; ТД“Рилски езера“- гр Дупница ул“Кокиче“1
За контакти: тел. 048/862 050; 0896/688 435
Входни такси: Цени за нощувка: 5,00 лв.; за членове на БТС – 4,00 лв.;
Описание: Първата хижа в България, се намира в Скакавишката долина в подножието на източния склон на вр. Кабул, Северозападна Рила, на 1876м. надморска височина. Представлява масивна триетажна сграда с капацитет 89 места в стаи с по 2, 3, 4 и 5 легла и няколко общи спални помещения.
Транспорт – с предварителна заявка в туристическо дружество „Рилски езера“ – гр.Дупница. Тел. 0701/5 05 13 и 0885/510 509.
“Седемте езера” е най-красивият циркус от седем езера в България, намиращ се в северозападната част на Рила. Езерата са разположени стъпаловидно, като до средата на циркуса могат да се видят прекрасни картини от цветни поляни с различни планински цветя, горички от клек и лечебна хвойна, а по-нагоре са големите скални масиви, изправени на страж край езерата.
Mестността на Рилските езера се посещава обикновено откъм Сапарева баня или откъм Рилския манастир. Но откъдето и да се пристигне тук, гледката, която се открива, е възхитителна.

Маршрут 3

За по мързеливите и бързо изморяващи туристи , стопаните на Рила са предвидили изкачване на Рилските езера с кончета, като разбира се услугата се заплаща.

В този район на страната местното население традиционно се занимава с коневъдство, а лятото голяма част от конете са във високата част на Рила. Предприемчиви местни хора предлагат на туристите разходки на кон както около Седемте рилски езера, така и по другите описани по-горе маршрути.

Традиционно конете в района на хижа Рилски езера се използват както за превоз на багаж, така и за разходки на туристи. Срещу неголяма сума, за която трябва да се договорите с конярите, те могат да ви разходят до всяка точка на планината, която искате да видите. За неопитните в ездата тази услуга се предлага, като конете са вързани в керван и се водят от коняра. За по-опитните разбира се има възможност и да яздят самостоятелно.

Имайте предвид също така, че хижа Рилски езера и високопланинските райони около нея, разположени над горския пояс, попадат в Национален парк Рила. Затова всички активности извън утвърдените пътеки и трасета в защитената територия трябва да бъдат съгласувани с дирекцията на парка, ако не са заложени в Плана за управление.

Маршрут 2

С няколкочасов до еднодневен преход до хижа Рилски езера може да дойдете и откъм Говедарци (през хижа Вада), откъм хижа Мальовица, откъм хижа Иван Вазов и откъм Рилския манастир.

Това обаче са по-сериозни преходи, които изискват значително по-добро познаване на планата, опит в преходите и подходяща екипировка. Ако не тръгвате с обучен планински водач, постарайте се да имате в групата човек, който вече е ходил по тези маршрути или поне ги разучете от пътеводители, карти и пр.

От село Говедарци до хижа Вада може да стигнете с автомобил по асфалтов път, който обаче не е в никак добро състояние. От хижа Вада по маркирана пътека с табелки и маркировка за около три часа можете да се изкачите до Долното езеро (най-ниско разположеното от Седемте рилски езера), а оттам за около половин час и до хижа Рилски езера.

От района на ЦПШ Мальовица вариантите за придвижване до хижа Рилски езера са два – надолу по маркировката до хижа Вада за около два часа и оттам по гореописания маршрут, или нагоре през хижа Мальовица, до билото зад едноименния връх и оттам по билото до района над циркуса на Седемте рилски езера, където пътеката от Мальовица се събира с пътеките от хижа Иван Вазов и откъм Рилския манастир. Този маршрут откъм Мальовица отнема около 7 часа. Поне толкова са необходими и при стръмното изкачване откъм Рилския манастир. Поне 3 часа трябва да си предвидите и идвайки откъм хижа Иван Вазов.

Маршрут 1

До хижа Рилски езера може най-лесно да стигнете откъм курортно селище Паничище, преминавайки през Сапарева баня с личен автомобил или с обществен транспорт. До седалковия лифт, който води до хижата, има редовна маршрутна линия от ЖП и автогарата в Дупница.

С кола до самата хижа естествено не можете да стигнете – първо горе е защитена територия и движението на МПС е забранено, а заради това няма и подходящ път. С автомобил може да стигнете единствено до лифта, а ако не ви се ходи пеша, оттам нагоре с него.
Долната станция на двуседалковата въжена линия „Рилски езера” е на 4 км от Паничище по наскоро рехабилитиран асфалтов път в много добро състояние, на 13,5 км от град Сапарева баня и на по-малко от 90 км от София. Още на влизане в Сапарева баня табелки указват пътя към курортно селище Паничище, а на излизане от града по целия път има табели за лифта. В района на долната лифтена станция има платен паркинг.

Чрез лифта до хижата стигате за по-малко от 20 минути, като преодолявате разстояние от над два километра и денивилация от шестстотин метра. През по-голямата част от пътуването ви с лифта ще сте сред вековна гора от борове и мури, а в горната му част ще се насладите на прекрасни гледки в Национален парк Рила, особено на изток към Мальовишкия дял на планината. Горната станция на лифта се намира на около сто метра от хижа Рилски езера.

7. Сълзата

Сълзата е най-високо разположеното от Седемте рилски езера. То е и най-плиткото след Рибното езеро. Намира се на 1 370 метра север-северозапад от Вазов връх. Неговата надморска височина е 2 535 метра. Площта на водосборния му басейн е 0,18 кв.км. Площта на водната повърхност е 7 декара. Водният му обем е 15,0 хил.м³. Максималната дълбочина е 4,5 метра.
Езерото се смята за начало на река Джерман, приток на река Струма.
В близкото минало езерото е носило името Баш гьол.
Истинско удоволствие е когато достигнеш и до последното езеро. Въздухът там е чист , чувстваш се горд със себе си , че си покорил и видял толкова много красота на едно място в България .
От тази точка се виждат всички езера. Каква красота!!!

6. Окото

Окото е ледниково циркосно езеро  в Рила, второто от Седемте рилски езера. Езерото е с дълбочина 37,9 метра, площ от 68 декара и е разположено на 2440 метра надморска височина. Известно е още и с името Сърцето. Окото се оттича от североизточния си край към по-нискостоящото езеро Близнака. В близкото минало езерото е носило името Чанак гьол
Окото е най-дълбокото от ледниковите езера на територията на Балканския полуостров и предпоследно езеро по един от най-популярните алпийски маршрути в нашите планини – обиколката на ‘Седемте рилски езера’. Подходът към езерото започва при стръмния склон до южната част на езерото Бъбрека и следва отточната река на Окото. Оттам маркираната с червено пътека следва североизточната брегова линия и продължава стръмно нагоре през поредица от серпентини до най-високото езеро от групата – Сълзата. На 25.10.2005 г.двама български водолази – Румен Железаров – ‘Водолазен център Марина Китен’ и операторът Владимир Веков за първи път в историята на водолазното дело в България извършват уникално спускане в езерото, като достигат най-дълбоката му точка – 37.7 и установяват,че дълбочината му през годините се увеличава.Двамата водолази даряват на катедра ‘Обща и приложна хидро биология’ към СУ ‘Климент Охридски’ дънни седиментни отлагания и водни проби, които след анализ на учените с ръководител проф.д.б.н Яна Топалова показват изключителна чистота на водата.По време на водолазното спускане Владимир Веков заснема подводен документален филм, който дарява безвъзмездно на ‘Национален парк Рила’.